КУБА – ТЪГА ПО РАЯ
Днес съществуват много начини да откриеш Америка. Един от тях е да повториш стореното от Колумб – да започнеш от Куба… и да я изживееш, както казва Маркес, за да разкажеш. Напук на скептиците в Куба е хубаво и интересно. Особено ако човек е дошъл с отворено сърце. По-придирчивите може и да се подразнят от напуканите фасади на къщите в Стара Хавана, зад които шумят пренаселените и преливащи от емоции хавански комуналки. Предупреждавам ви – пътешественици, настроени да виждат само боклука под килима, не са за Куба. Такива загрижено ще говорят за купоните, за мръсотията, за закъсняващите автобуси, но никога няма да разберат Куба. Лицемерите заслужават да бъдат заточени във Финландия и хранени с оранжерийни домати докато не се разкаят!
Давид срещу Голиат.
През петдесетте години на XX век генерал Фулхенсио Батиста „управлява“ Куба, превърната от американците в публичен дом и казино на мафията, където се изпират милиони долари, докато болшинството кубинци тънат в мизерия. По това време Фидел Кастро, млад адвокат от висшата класа, акостира в Куба заедно със своите привърженици се скриват в планините и от там водят партизанска война. През 1959г. Батиста бяга от Куба и Кастро става водач на държавата и създава комунистическо правителство в „двора“ на САЩ. Днес страната е останала една от последните комунистически държави в света с държавно планирана икономика, безплатно здравеопазване и образование. След наложеното от САЩ икономическо ембарго и след разпадането на СССР, Куба изпада в тежка финансова криза, която провокира редица въпроси относно пригодността на политическата ѝ система, спазването на човешките права и вътрешната опозиция срещу режима. Въпреки това, половин век след победата на Революцията, след над 600 неуспешни атентата и смяната на 11 американски президента, Фидел още управлява Куба, макар и зад кулисите. Така е – Фидел Кастро посрещна рождения си ден в загадъчно здравословно състояние и в отсъствие от публичната сцена, но отново като главен герой в световните новини. Какво по-подобаващо за него от това, което се случва днес – ново надигане на гигантска вълна от интерес към феномена на житейския и политическия му път, слял се с кубинската революция и уникалното ѝ влияние върху Латинска Америка, а оттам и върху глобалния баланс на сили, идеи и алтернативи, защото Фидел (Fidel, б.а.) значи верен.
Cuba Salud 2012.
Поводът да посетим Куба беше поканата от г-жа Естела Гисперд, експерт към Министерството на народното здраве, за участие в международния медицински конгрес – Cuba Salud 2012. България беше представена на научния форум в секцията „Превенция и лечение на рака на устната кухина“ с лекция на тема „Лазерна биопсия – възможности и ограничения“ (с автори А. Гонтар и Г. Томов). Освен конгреса, програмата ни включваше и посещение във Факултета по стоматология (Facultad de Estomatología „Raúl González Sánchez“) и две публични лекции пред студенти и специализанти. Колегите от Хаванския факултет ни посрещнаха сърдечно и Зам. деканът проф. Овиедо Перез ни разведе из учебното заведение, отворило врати през далечната 1900г. (само 42 години по-рано от първия подобен факултет в България). Кубинците с основание се гордеят със своето здравеопазване и образование. Според СЗО (WHO – Cuba) съотношението лекар – пациент е най-високо в Куба и в действителност има толкова много лекари, че Куба изпраща специалисти в други страни, които изнемогват откъм медицинска помощ. Детската смъртност, традиционно висока в Латинска Америка, продължава да спада до непостижимите за България седем на хиляда живородени деца. Благодарение на кубинските учители в 22 страни върви кампания по ограмотяване по системата „Yo, sí puedo“, наградена през 2006г. от UNESCO, както беше отбелязано от генералния директор на организацията г-жа Ирина Бокова, която беше на официално посещение в Куба този ноември. Кубинците са твърдо решени да запазят на всяка цена именно социалните си постижения, с които най-много се гордеят – безплатното образование и здравеопазване. Две болезнени точки за една бивша социалистическа европейска държава като България!
Havana vieja.
Около 3 милиона от населението на Куба, живее в столицата Хавана. През 1982г. UNESCO обявява града за част от световното културно наследство, а от 10 години е в ход амбициозен проект за реставрацията му. „Да създадем града отново, не само за да го посетим, но за да го изживеем“ е девизът на програмата. Притегателен като магнит за чужденците е историческият център на града – Havana vieja. Той представлява уникален микс от прекрасни сгради от колониалната епоха, вече белязани от разрухата на времето. Бароковата катедрала (Catedral de La Habana), колониалните дворци, сградите в стил „Art Nouveau“ и „Art Deco“ правят разходката незабравима. Най-старата постройка в Хавана е и най-старата колониална крепост в Новия свят (от 1555) – Замъкът на Кралската армия (Castillo de la Real Fuerza). Няколко музея в града притежават забележителни колекции. Може би най-блестящият от тях е някогашният дворец на генерал-губернаторите (El Castillo del Príncipe), в който преди са живели испанските наместници. „Casa de Africa“ представя друг аспект от историята на Куба с внушителната си колекция от афро-кубински артефакти. Музеят на колите – Depósito del Automóvil изглежда малко излишен на фона на улиците на Хавана, които сами по себе си са автомобилен музей с огромния брой стари американски коли. Може да се разказва много за забележителностите на Хавана – за El Capitolio (Capitolio de La Habana), за музея на Революцията (Museo de la Revolución), за галерията на кубинското изкуство, за Heladería Coppelia (най-известната сладкарница за сладолед в Хавана, в която за да влезеш, трябва да чакаш на километрична опашка), Plaza de la Fuerza и романтичния булевард Малекон (Malecón habanero), където буйни океански вълни се разбиват в нагорещената хаванска земя. Тук винаги има хора – разхождат се, споделят, обичат се, говорят на океана, а той им отвръща: „Ето това е един ден в Хавана!“. И за да бъде изживяването пълно, човек трябва да отседне в легендарния Hotel Nacional de Cuba, да разгледа неговата галерия на славата, да се наслади на невероятната гледка към океана и да отпие глътка от някой от прочутите кубински коктейли, превърнали се в истинска класика: Cuba Libre, Mojito или пък Daiquiri.
Старецът и Мохитото.
Свързват Хемингуей с немалко коктейли (все пак тежките му проблеми с алкохола не са тайна), но най-често Ърнест споменава именно Мохитото. Според градската легенда коктейлът е бил създаден в „La Bodeguita del Medio“ в Хавана, където Хемингуей обичал да си пийва. На стената на заведението е закачен лист, на който самият Ърнест е написал „Мохитото ми – в La Bodeguita, Дайкирито ми – във El Floridita„ (друг бар в Хавана – б.а.). Аз също предпочитам Мохито (на испански: mojito, е умалително от думата mojo, която означава „африканска магия“) – комбинацията от освежаващ цитрус и дъх на мента прикрива силния опияняващ ефект на рома и прави коктейла подходяща компания за препрочитане на класика. Друга страст на стареца са пурите, които тук са ароматни и замайващи и ти помагат стоически да преглътнеш истерията на отказващия се от тютюнопушене свят. Възползвайки се от местните удоволствия и вдъхновен от страната, Хемингуей щедро се е отблагодарил на Куба, оставяйки незабравими творби, пропити с аромат на ром и цигарен дим.
Музика, музика…
Разположена между Северна и Южна Америка, етнически някъде между Африка и Европа, Куба е интересна културна амалгама, чиито контрасти и противоречия най-ярко личат в музиката ѝ. Из въздуха на Хавана винаги се носи музика. Някъде около пладне горещият ритъм превзема тесните улици, преливайки от кубинска салса (salsa), сон (son cubano), гуагуанко (guaguancó) до латино джаз и музиката на Buena Vista. Друга пулсираща точка в Хавана е един от най-старите театри в Новия свят – Gran Teatro de La Habana, който е построен през 1837г. На неговата сцена е пял Енрико Карузо, танцувала е Ана Павлова. Той е дом и на Националния балет на Куба (Ballet Nacional de Cuba). Балетът е основан през 1948г. и все още е под ръководството на своята прима балерина Алисия Алонсо (Alicia Alonso), която дори и сега над 70 години продължава да властва в този храм. Тропикана (Cabaré Tropicana) пък е най-прочутото кабаре на открито в света, днес същинска емблема на Куба. Всяка вечер сцената се превръща в пищна феерия от стотици танцьори, цветове и ритми сред зеленината на тропическата градина.
Храна.
В Куба освен изобилието от морски дарове и пресни тропически плодове, може да опитате и вкусни ястия от креолската кухня. Традиционно ядене е Ropa Vieja. То се приготвя от телешко и зеленчуци. На вкус е близо до божественото, а в комбинация с moros y cristianos („маври и християни“ – б.а.), т.е. бял ориз с черен боб и подправки и задушена юка (yuca или по-известна както маниока) става изкушение за небцето. В буквален превод името на гозбата означава стара дреха. Една от легендите разказва, че много беден мъж нямал с какво да нахрани семейството си. Затова отишъл до гардероба и извадил стари дрехи. Сготвил ги, а любовта му към съпругата и децата направили магията – получило се вкусно ястие с телешко. Сантиментално по кубински!
За десерт ви препоръчвам turron de coco (кокосова халва) и чаша горещо, ароматно кубинско кафе. Ако все още не сте умиротворени, запалете една Cohiba и тутакси ще осъзнаете, че всяко усилие на този свят е напразно. И така напук на продължаващата вече близо половин век икономическа блокада Куба продължава не само да оцелява, но и да отстоява своя модел. Дали ще го харесате или не – изборът е ваш. Но помнете, че Куба не е просто асоциация за море и слънце, а една истинска история за любовта на хора та към живота. Тук е раят в онзи миг, когато първородният грях е извършен, но още не е осъден. Звукът на салса, ароматът на кубинските пури и вкусът на отлежал ром… всички те разказват за един свят, потънал в безвремие. Островът с лазурните плажове на Варадеро и Кайо Ларго, на провинциалните и изпълнени с достойнство Тринидат и Синфуегос, на небрежната и стилна Хавана, на неприлично цветната Тропикана – един политически, социален и емоционален антипод на Големия брат на север.